СЕВЕРОАТЛАНТИЧЕСКИЯТ МОДЕЛ И РАЖДАНЕТО НА РУСОФОБИЯТА
Британската „ Анаконда “
„ Коварният Албион “ е другото име на британците, още в римско време англичаните пресичат граничната река и атакуват пиктите, започвайки своята инвазия. Не войната, британският език е оръжието за това през днешния ден, клавиатурата на компютъра е с английски и американски букви за целия свят, разплащателно средство на планетата е доларът, връзката на човечеството е с американски обществени приложения. През 1820-1840 година Великобритания уголемява територията си на над 50 благ. кв. благи, 19 млн. британци господстват над 196 млн. население по света. Потушавайки грубо протестите на локалните африканци, индийци, австралийци и китайци, британците финансират акция, с която светът да узнае за терзанието на поляците от руснаците.1 Единствената страна, способна да се опълчи на Англия в нейната геополитическа инвазия, е Русия в 20-те години на XIX в. В 1820-1830 година британците задействат информационно-психологически план „ русофобия “- злост към Русия като към избран етно-исторически вид, неприязън към православието и самодържавието. Британците популяризират облик на Русия на европейски стражар след 1815 година, срещу съветските варвари е необходим поход, Парижкият архиепископ, Маркс и други интелектуалци пишат по идейни инструкции, излизат книги за военните замисли на Русия да нападне Индия, както и за други нейни експанзионистични проекти, след потушаването на полското въстание 1831 година в русофобския план се включват и поляците, избягали на Запад. Дипломацията на Лондон притегля Австрия и Прусия за съдружник, с цел да остане Русия сама.2
Англия основава в първата половина на XIX век опорни точки на моретата по света, които управляват проливи, устиета на реки, острови, свързани с линии, представляващи маршрутите на комерсиалния им и боен морски флот – Хелхоланд, Гибралтар, Малта, Сузи, крайбрежието на Западна Африка, нос добра Надежда, Аден, Маскат, Короманделски и Малабарски бряг, Цейлон, Сингапур, островите в Тихи океан Тази мрежа, основана от британците, наречена „ анаконда “, обгръща света по море и им подсигурява международно владичество.
В края на XIX век Русия стартира строителството на железопътния превоз. С него скоростта на пренасяне на товари и хора е по-голяма от тази на морския превоз. Господството на Англия отива в историята с построяването на съветската транссибирска автомагистрала и на немската Берлин – Бизантиум – Багдад, изключително след съединяването им. Геополитикът на англосаксонците Макиндер заговорва за нарушение на равновесието сред Хартланд, Вътрешния полумесец и Крайбрежната зона, следена от британците. Системата на английски надзор се оказва неуспех. В отговор британците интервенират в зоната на въздействие на Русия току до нейните граници. В 1834 година секретар на посолството на Великобритания в Истанбул, разузнавачът Д. Уркварт рекрутира черкезите / адиги / срещу Русия. Изпратени били на място и разузнавачите Лонгуорт и Бел. Разпалена бил враждата на адигите против Русия: те получили пари, байрак, декларация на самостоятелност от английската разведка в Северен Кавказ. По същото време Ян Виткевич, съумял в Кабул 1973 година да подпише кротичък контракт на съветската дипломация с емира на Афганистан Дост Мохамад.3в това Британското възмездие не закъсняло – Виткевич бил погубен, мирният контракт липсващ, пробвали да отстранят и емира, само че в това не съумели.4 За похлупак – Николай I не взема заеми от Ротшилд. В първата половина от царуването му – 1826-1840 – и от никой различен. През 1841 година взима от Братя Беринг – Лондон, от Гопе и Ко- Амсердам и от Менделсон и Ко – Берлин, за железопътното строителство, само че те са съперниците на Ротшилд и те не търсят да открият финансов надзор над Русия. Тогава за надзор е потърсена война – Кримската.
С Кримската война – октомври 1853 – февруари 1856 – Русия става обект на кръстоносен поход, чиято цел е да я извади от Централна Европа, да я накара да не помни за Кавказ и Централна Азия, да ревизира Наполеоновите войни. Организатор, подстрекател и финансист на общозападната война против Русия е Англия. С Кримската война британските управляваща финансово политическа класа вкарва в решителна фаза Голяма Световна Игра против континенталния евразийски колос, който и пречи, както и в Централна Азия – Втората опиумна война против Китай. Освен Североатлантическата система в XVI-XVII в. съществуват съветската, китайска, индоокеанска и други В XIX в. към този момент били единствено северноатлантическа, съветска, китайска. Кримската война и Втората опиумна война трябвало да отстранят съветската и китайската система.5
Руският императорът става зложелател номер 1 на европейското масонство, демократичната и лявата интелигенция го засипват с обвинявания и закани, революционерите се готвят да му отмъстят. Русия стои на пътя на революционните преобразувания, диктувани от конспирационните структури. Николай Първи поддържа монархизма и легитимизма в и Европа, и в Османската империя. В 1849 година съветската войска избавя австрийския император от унгарското въстание. Пропагандата свързва в съзнанието на човечеството „ Русия = гражданска война “, само че действителността е тъкмо противоположната. „ Отдавна в Европа съществуват единствено две сили – Революция и Русия – написа Тютчев. – Тези две сили през днешния ден стоят една против друга, а на следващия ден, може би, ще се сборят. Между тях не може да има никакви споразумения и контракти. Животът за едната значи гибел за другата. От изхода на битката сред тях, най-голямата, забелязана в миналото на света, зависи вечно цялото политическо и религиозно бъдеще на човечеството. “6 С това става ясна и основната причина за ликвидирането на последните шестима съветски царе от династията Романови. За съветския цар Александър Романов, който на 1 декември 1825 година умира след огромни страдания, лекарите откриват, че е токсичен с известната бавнодействаща отрова „ Акватофана“.
Изявлението на президента Джеймс Монро в годишното му послание към Конгреса на 2 декември 1823 година е отговор на претенциите на Русия към тихоокеанското крайбрежие на юг от Аляска до 51-вия северен паралел (заявени с декрет на цар Александър I от 1821 г.), както и от желанията на европейските Велики сили от така наречен „ Свещен съюз “ да възстановят с военна мощ испанското владичество в Латинска Америка, която е в развой на извоюване на независимостта си. Доктрината „ Монро “ издига парадигмата за превъзходство на Съединени американски щати, основана идеологически на американската изключителност, първоначално с териториални искания за Куба и Тексас, и поради отводът от интервенция в отговор на апелите за поддръжка на гръцкото въстание срещу османското господство, избухнало през 1821 година
Антируски/антисъветски е и Планът „ Маршал “ (официално Програма за европейско възстановяване) – самодейност на Съединените американски щати за подкрепяне на Европа, с която американското държавно управление дава безплатна помощ от 13 милиарда $ (приблизително 130 милиарда $ днес) за възобновяване на европейската стопанска система след края на Втората международна война. Планът е в деяние в продължение на 4 години от 8 април 1948 година. Целта на Съединените щати е да се възстановят засегнатите от войната области, да се отстранен комерсиалните бариери, да се модернизира индустрията и да се възвърне икономическият разцвет на Европа като бариера пред разпространяването на комунизма. Разорена и бедстваща, Европа би станала лесна жертва на комунистическата агитация и на руското политическо нахлуване. Главното изискване за приемане на американска финансова помощ е държавните управления да показват своите планове за икономическо възобновяване и да регистрират тъкмо по какъв начин се осъществят и в кои браншове се влагат отпуснатите средства. Съветската дипломация се опълчва, защото не желае финансовата помощ да попречи на почналото създаване на система от сталинистки вид в източноевропейските страни и обвързването на техните стопански системи със руската.7
Руско-британската „ Голяма игра “
Халфорд Макиндер (1861-1947) посланик, основател на теорията за Хартланд – „сърцевината на планетата“, е прочут с фразата си за Източна Европа и населяващите я нации, която звучи по този начин: „ Който ръководи Източна Европа, ръководи Хартланд, който владее Хартланд, владее Евразия или сърцевината на така наречен Световен остров, а който владее Световния остров, ръководи света “8. Макиндер – предлага решение с прокарването на „демократичните идеали“, още след Парижката мирна конференция през 1919г. от името на английската (и американската) страна, а и като Върховен комисар на английското държавно управление и Антантата в Южна Русия. Той позволява, че Германия ще работи като самобитно копие, ориентирано срещу морските страни. Ако в ръкохватка на това „копие“ се трансформира болшевишка Русия, силата му би повишена неведнъж – елитът на имперска Русия е мощно германизиран, болшевишката гражданска война се реализира по „рецептите“ на германеца Карл Маркс. Според Макиндер, с цел да се предотврати възникването на сходна опасност на териториите на трите някогашни империи (включително Австроунгарската) следва в нововъзникналите страни от района, останал без „господари“, да бъдат прокарвани и налагани „ демократичните идеали “. Макиндер показва, че случилото се в Русия, която се трансформира от империя в болшевишка република, може да се случи и във всички останали субрегиони: „ Руските, пруските и унгарските равнини, с присъщото им доста подобие на обществените условия, са много подобаващи както за възхода на милитаризма, по този начин и за пропагандата на синдикализма. Именно с този „ двуглав орел ” (на сухопътната мощ) следва непрекъснато да се борят западните страни и острови ”.[Mackinder Democratic p. 1].9
Според английския геополитик, изходът от обстановката е обвързван с одобряването на налаганите, в това число със мощ, от морските страни демократични идеали в тези геоографски детерминирани (екс)тиранични пространства. Като в името на тази цел се позволява разчленяването на Източна Европа на три суберегиона: Германия, Русия и поясът от страни сред тях, който Макиндер счита за най-подходящия за „ определяне на демокрацията ” (тук няма по какъв начин да не отбележа, че 70 години след появяването на книгата му, същата тази зона още веднъж се оказва най-подходяща за „ налагане на демокрацията ”, редом с бурното развиване на една от характерните особености на този план – русофобията).
Според Макиндер, с цел да бъде отстранена опасността от „ международна робия ” (world-tyrannу), генерирана от първите два субрегиона (т.е. от Русия и Германия), е належащо стратегическо мислене в стопанската система и слагане на демократичните правила в основите на политиката – нещо, което той счита за присъщо най-много на Англия и Съединени американски щати. В историческа рестроспектива и в вероятност, конфликтът сред тях и Хартленда е неминуем и единствено успеха на англосаксонските сили в него би подсигурила свободата на нациите, а посредством нея – и свободата на обособения субект, както и на човечеството, като цяло.9 [Нарочницкая, Россия… с. 374]. 10
Халфорд Макиндер стартира книгата си с разбор на четирите международни войни, които съгласно него са се водели през последните четири века. Първата е конфликтът сред протестанти и католици при започване на ХVІ век, точно на територията на Централно-Източна Европа. Той твърди, че: „Големите войни в историята – имам поради международните войни, водени на всеки 100 години в течение на последните четири века, са директен или индиректен резултат от другите темпове на развиване на нациите, които не всеки път са разследване от по-голямата даровитост или сила на една нация, спрямо друга. До огромна степен, тези войни са последица от неравномерното разпределение на стратегическите запаси на планетата сред тях“ 11
След Първата международна война се случва нещо, кардинално ново: в Русия избухва гражданска война, а във войната се намесват Съединени американски щати, Германия и Австро-Унгария – някогашните господари на живеещите в района славянски нации, търпят проваляне и поражда опция светът да бъде трансфорат в „в безвредно за демокрацията пространство“ [Ibid, p. 44]. Появява се късмет източноевропейските страни да се трансфорат в „ареал на демокрацията“, каквото е и желанието на населяващите ги нации. Според Макиндер, Първата международна война избухва в Европа, в следствие от въстанието на славяните срещу германците, само че като последица от нея поражда опция, с английска и френска помощ, славяните да бъдат избавени освен от немското въздействие, само че и от това на Русия.
По-нататък английският геополитик изяснява своята метафора за „пояса от държави“ – пълноправни членове на Обществото на народите, в които вижда „единствената опция на пъкъла на земята“. Една от задачите на тази структура е „адекватното накъсване на Източна Европа“. Условно казано, поясът от нови самостоятелни страни запълва „траншеята“ сред Русия и Германия. Това надали би могло да се реализира посредством реализацията на немската идея за Централна Европа (Mitteleuropa), измежду чиито създатели в частност е и съвременникът на Макиндер – протестантският свещеник Фридрих Науман, съгласно който в тази зона следва да господства точно Германия. Макиндер обаче счита, че реализацията на този проект „би запазила взаимното съревнование сред германци и славяни и би направило невероятно постигането на дълготрайна непоклатимост. Именно Междинният пояс от страни, поддържан от външни сили в границите на Обществото на народите (ОН), ще разреши раздробяването на Източна Европа на освен това от двете „държави-системи“ (Германия и Русия). Освен това, страните от този пояс, които са почти равни по мощ, ще образуват група (алианс), която също следва да стане част от ОН [Ibid, p. 120]. Макиндер обаче е изцяло уверен, че, каквото и да се случи в „ стратегическия Хартленд ”, той би трябвало да бъде подложен под контрола на „ морските страни ”. Защото, „ който ръководи Източна Европа… ”, той в последна сметка „ доминира и в света ”.12
Поборниците за демократичните идеали оттатък Ламанша възнамеряват конфликта сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики и втората фаза на процеса на втълпяване на „демократичните идеали“ в буферното пространство сред тях.
„Стратегията на Макиндер обслужва безконечната задача на английската политика: да не се допусне прекомерното увеличаване на която и да било континентална страна и да се попречи на хипотетичния руско-германски алианс“ [Нарочницкая, Русский… с. 175]“Версайският контракт и началото на новата геополитическа епоха“ съгласно Наталия Нарочницка, в новите конфигурации на световното опълчване, контролът над Източна Европа продължава да играе определящата роля. Днес районът още веднъж наподобява останал без „доминиращ играч“: Русия не може да го управлява, а пък Западна Европа не желае да се ангажира с това. Славянските нации получават шанса да „възприемат демократичните идеали“, само че ситуацията им ще не ще се усъвършенства.
Глобализация по съветски
Враждата на Запада към Русия е подбудена от руската геополитическа и цивилизационна задача. Тя е бариера за културно-политическата агресия на Запада на Изток. Ограничава разпространяването на демократичния публичен модел по света. А и Русия постоянно федерира към себе си голям брой страни и пази своите национални и цивилизационни ползи нации в мощен имперски блок. Русия не е районна страна, каквато е Турция в Азия.13 Русия единствено на север и на изток съответствува с естествените геополитически граници на евразийския континент, само че едвам с излаз на топлите морета на Юг и на Запад ще е геополитически приключена. За това са водени последните руско-турски войни, от които губят Руската и Австроунгарската империя, а атлантическа Англия печели под собствен надзор всички брегови пространства. Проанглийските планове вкарват Русия в самоубийствени спорове на страната на своите политически съперници и срещу своите естествени геополитически, пробвайки се на славянофилска основа да се откри в Източна Европа. Славянофилската геополитическа химера коства на Русия Царя, Църквата и Империята. Евразийски насочените болшевики избавят страната от превръщането на Русия в районна страна.
Още граф Сергей Уваров (1786 – 1855 г.) – президент на Императорската съветска академия на науките, след разбор на произхода и етимологията на западните правила „ независимост “, „ тъждество “ и „ приятелство “, формулира в контраст „ За религия, цар и родно място “ – „ същинските съветските защитни правила на православието, автокрацията и националността “. По-късно в „ Етногенеза и биосфера на Земята “ Лeв Гумильов развива тезата, че „ Евразийския Изток не е безчовечен нации в периферията на западната цивилизация, а независим и динамичен център на етногенеза, просвета, политическа история, държавно и техническо развиване. Великоруската цивилизация е учредена върху тюркско-славянската етногенеза, осъществена в географски проект като исторически алианс на Гората и Степта.14 Актуализмът на Запада е грижа на сегашния миг без връзка с традициите, и без оглед със ориста на бъдещите генерации. Пасионарността на Изтока е положителна категория, приравнена с героизма, етнически блян за безкористно съзидание в името на националната традиция “.15
В труда си „ Европа и человечество ” Николай Трубецкой написа: „ Европейската просвета не е културата на човечеството. Това е артикул на историята на една избрана етническа група ”. Трубецкой задава и доста значимия въпрос, за какво редица незападни нации, и най-много техните елити, одобряват безрезервно европейската идея за изключителност. Ето и отговора на създателя: „ Обяснението, несъмнено, се крие в хипнозата на думите… Тези, които са се поддали на пропагандата на романо-германските шовинисти, са заблудени от думи като „ човечество ”, „ всемирен ”, „ цивилизация ”, „ международен напредък ” и така нататък Всички тези думи бяха признати безусловно, а в действителност зад тях се крият напълно избрани и задоволително лимитирани понятия. Баламосваните от романо-германците „ интелигенти ” би трябвало да схванат грешката си. Трябва да схванат, че тази просвета, която им се сервира под формата на общочовешка цивилизация, в действителност е просвета единствено на една избрана етническа група на романските и немските нации. Това просветление, несъмнено, би трябвало доста да промени отношението им към културата на личните им нации и да ги накара да се замислят дали са прави, когато се пробват в името на някакви „ всемирен ” идеали да наложат на народите си една непозната просвета и да изкоренят националните им особености ”.
Ето какво се случва съгласно него с един „ мощно европеизиран ” народ: „ Изучавайки историята си, този народ я прави оценка от гледната точка на родения европеец: всичко, което опонира на европейската просвета, е зло, симптом на дребнавост и изостаналост; за най-значим миг в историята се признава този, в който е осъществено решителното превръщане към Европа; по-нататък всичко, което се взема от Европа, се счита за прогресивно, а всяко отклоняване от европейските правила – за реакционно. Постепенно народът бива приучван да презира всичко свое, своеобразно, национално ”.16
И Пьотр Савицкий в труда си „ Поворот к Востоку ” се разграничава от преобладаващия в съветския културен хайлайф мироглед за „ съвършената европейска цивилизация ” и „ дивата и изостанала азиатщина ”. Реабилитира органичното побратимяване на православните с номадите, дефинира Русия като православно-мюсюлманска и православно-будистка страна. Апологизирайки близостта на Русия с азиатския Изток, Савицкий и другите евразийците мощно се отличават от съветските славянофили. „ Да, евразийската доктрина дължи доста на славянофилството, най-много в своето сериозно отношение към Европа и в подчертаването на уникалността на съветската цивилизация. И в това време евразийците считат, че задачата на Русия напълно не се изчерпва единствено с това да води славянските нации. Още повече, че много от същите тези нации умишлено обръщат тил на Русия и държат най-много на „ европейската си еднаквост ”.17
Според изследователката Дарина Григорова „ Главната цел на евразийците е да запазят Руската империя, разширявайки я в евразийска, като я разгласят за правоприемник на Чингиз хан. Туранският мит на Трубецкой легитимира геополитическия статут на Русия – Евразия на изток. Евразийците основават опция на славянската концепция, чиито геополитически направления са на запад и на юг към Босфора, и ориентират Русия към Средния и Далечния изток. Евразийците са предшествениците на глобализацията по съветски. Неслучайно „ новите ” евразийци след 1991 година употребяват евразийската идеология, с цел да възвърнат постсъветското пространство към Руската федерация, в случай че не институционално, то стопански, културно и геополитически ”.18 За тази цел се реабилитирането на монголо-татарското господство и се възвеличава Московската Рус, тза сетка на рецензиите към Киевска Рус и европейските промените на Петър I.
Класическата школа на Хаусхофер, континенталният мироглед, регистрира духовният и метафизичният фактор в геополитиката. Англосанксонският светоглед, прагматичният, присъщ за теласократията, се интересува единствено от търговията. Главната задача на англосаксонската геополитика е да не се допусне стратегически континентален съюз към Русия. А основният идеолог на неоевразийството, Александър Дугин, приканва към основаване на свят с повече полюси, сливане на евразийското пространство (Русия, Европа и Близкият Изток) в контраст на англосаксонските страни (САЩ и Канада, Англия и Ирландия, Австралия и Нова Зеландия). Според него Западът е изгубил духовността си за сметка на стопанското благополучие. Дугин е под мощното въздействие на един от първите националсоциалистически идеолози, Хаусхофер, който създава главните теоретични постановки на Евразийската военна и геополитическа теория. Хаусхофер залага на геостратегическа ос Берлин-Москва-Токио като опция на Атлантическата харта на англосаксонския свят. При Александър Дугин дестинацията е Париж-Берлин-Москва, цялата Северноевропейската низина от Нормандия до Урал.
В изискванията на глобалистка атлантическа доминация
Победата на Запада в Студената война поставя завършек на биполярния и начало на еднополярния свят. Геополитическите спечелили – атлантизма и мондиализма – установяват универсализма от западен вид по целия свят, таласократическата ценностна система е преобладаваща на всички места.19 Главна им задача е да не се връща биполярността, да не позволява образуване на огромен геополитически блок на континентализма, сравним със силите на атлантизма, по този начин Пол Уолфовиц формулира основния принцип във военно политическата теория на Съединени американски щати. Неоевразийството не се съгласява с провалянето, търси благоприятни условия да обърне този развой отначало. Неоевразийството е единствената теоретична платформа за отричане на международната доминация на атлантизма и на неговата цивилизационна система от полезности – пазарна демократична народна власт, световна просвета на потреблението, философия на индивидуализма… Идеолог на неоевроазийството е Александр Дугин. „ От една пагубна за Русия догматическа ортодоксия (марксизма) ние преминахме към друга, не по-малко пагубна догматическа ортодоксия (хиперлибералната) ”, написа Дугин. За Дугин либерализмът синонимите на глобализацията и глобализацията по американски.20
Според Александр Панарин (1940-2003) в световния свят елитите изнудват личните си държавни управления, като реалокират капиталите си зад граница, в случай че страната не им понижи до най-малко налозите и социалните отговорности и те в действителност живеят и харчат парите си в чужбина и там образоват децата си. „ Усилията на днешните либерали са ориентирани към тоталното дискредитиране на страната. Тяхното съкровено предпочитание е тя да изчезне и да бъде сменена от обичаното им „ гражданско общество ”. Наблюдаваме една многозначителна асиметрия. Либералите-постмодернисти непрекъснато ругаят патриотизма, груповата еднаквост, културната памет и всевъзможните други пречки по пътя на модернизацията-озападняването. Но незнайно за какво на жителите на единствената свръхдържава не се не разрешава да се показват като неистови патриоти, егоистични националисти, фундаменталисти на протестантизма и на американизма. С други думи позволява им се да влязат в световния свят „ културно облечени ”, притежаващи устойчива национална еднаквост и дори явен народен нарцисизъм. А от всички останали се изисква да са се освободили от културна и цивилизационна памет ”. 21
доктор Дончо Иванов
Използвани източници:
Вернадский И.В. Политическое равновесие в Европе и Англия. СПб.: Славянская печатня, 1877. С.11.Фурсов, А.И. De Conspiratione / О Заговоре.Сборник монографий. А.И. Фурсов /сост./ М:.2016. Товарищество научных изданий КМК. 4-е изд. С. 120.Wolmar CHr. Blood, iron, end gold. How the railroads transformed the world. N.Y.: Public affairs, 2010. P.159-171.Hopkirk P. The Great Game. On secret service in Hagh Asia. L.:John Murrey, 1990/2006. P.165-174.Колонтаев К. Россия и европейский финансовый капитал в Контексте Кримской войны 1853-56 гг. М.: Классика, 2003. Т.3. С. 144.Тютчев Ф.И. Россия и Революция// Тютчев ф.и. Полное собрание сочинений и писма в 6 томах. М.: Класика, 2003, Т.3. С. 144.Дугин А. Основы геополитики. Геополитическое будущее России. Мыслить Пространством. Изд. 3-е, дополн., Москва, Аркотея-центр, 1999, С. 134.Ела ЗАДОРОЖНЮК Е. Славянският въпрос през погледа на Халфорд Макиндер, 13 Май 2020, брой 2 2020, география и геополитикаHalford Mackinder. Democratic Ideals and Reality: A Study in the Politics of Reconstruction (Classic Reprint) Paperback – August 24, 201, p. 1Наталия Нарочницкая: Россия и русские в современном мире. М., Эксмо, 2010 година, с.28Halford Mackinder. Democratic Ideals and Reality: A Study in the Politics of Reconstruction (Classic Reprint) Paperback – August 24, 201, p. 44Halford Mackinder. Democratic Ideals and Reality: A Study in the Politics of Reconstruction (Classic Reprint) Paperback – August 24, 201, p. 120Александър Дугин. Основы геополитики. Геополитическое будущее России. Мыслить Пространством.Изд. 3-е, дополн., Москва, Аркотея-центр, 1999, с. 208.Гумилёв, Лев Николаевич. // Большая российская энциклопедия, том 8, Москва, 2007, с. 155.Цветков Й. Лев Гумильов и историчната география на степна Евразия. – Проблеми на географията, 1, 2009.Трубецкой, Н. С. Европа и Человечество. Москва: Директ-Медиа, 2021. – 79 с.
17.Евразийската концепция От Петър Волгин, сп. Геополитика, оповестено на 22.05.2017 Брой 37
18.Д. Григорова, Евразийството в Русия. С., Парадигма, 2008, с.88
Евразийската концепция От Петър Волгин, сп. Геополитика, оповестено на 22.05.2017 Брой 37Александър Дугин. Основы геополитики. Геополитическое будущее России. Мыслить Пространством.Изд. 3-е, дополн., Москва, Аркотея-центр, 1999, с. 208.Фурсов, А.И. De Conspiratione / О Заговоре.Сборник монографий. А.И. Фурсов /сост./ М:.2016. Товарищество научных изданий КМК. 4-е изд. 522 с. 119.
„ Коварният Албион “ е другото име на британците, още в римско време англичаните пресичат граничната река и атакуват пиктите, започвайки своята инвазия. Не войната, британският език е оръжието за това през днешния ден, клавиатурата на компютъра е с английски и американски букви за целия свят, разплащателно средство на планетата е доларът, връзката на човечеството е с американски обществени приложения. През 1820-1840 година Великобритания уголемява територията си на над 50 благ. кв. благи, 19 млн. британци господстват над 196 млн. население по света. Потушавайки грубо протестите на локалните африканци, индийци, австралийци и китайци, британците финансират акция, с която светът да узнае за терзанието на поляците от руснаците.1 Единствената страна, способна да се опълчи на Англия в нейната геополитическа инвазия, е Русия в 20-те години на XIX в. В 1820-1830 година британците задействат информационно-психологически план „ русофобия “- злост към Русия като към избран етно-исторически вид, неприязън към православието и самодържавието. Британците популяризират облик на Русия на европейски стражар след 1815 година, срещу съветските варвари е необходим поход, Парижкият архиепископ, Маркс и други интелектуалци пишат по идейни инструкции, излизат книги за военните замисли на Русия да нападне Индия, както и за други нейни експанзионистични проекти, след потушаването на полското въстание 1831 година в русофобския план се включват и поляците, избягали на Запад. Дипломацията на Лондон притегля Австрия и Прусия за съдружник, с цел да остане Русия сама.2
Англия основава в първата половина на XIX век опорни точки на моретата по света, които управляват проливи, устиета на реки, острови, свързани с линии, представляващи маршрутите на комерсиалния им и боен морски флот – Хелхоланд, Гибралтар, Малта, Сузи, крайбрежието на Западна Африка, нос добра Надежда, Аден, Маскат, Короманделски и Малабарски бряг, Цейлон, Сингапур, островите в Тихи океан Тази мрежа, основана от британците, наречена „ анаконда “, обгръща света по море и им подсигурява международно владичество.
В края на XIX век Русия стартира строителството на железопътния превоз. С него скоростта на пренасяне на товари и хора е по-голяма от тази на морския превоз. Господството на Англия отива в историята с построяването на съветската транссибирска автомагистрала и на немската Берлин – Бизантиум – Багдад, изключително след съединяването им. Геополитикът на англосаксонците Макиндер заговорва за нарушение на равновесието сред Хартланд, Вътрешния полумесец и Крайбрежната зона, следена от британците. Системата на английски надзор се оказва неуспех. В отговор британците интервенират в зоната на въздействие на Русия току до нейните граници. В 1834 година секретар на посолството на Великобритания в Истанбул, разузнавачът Д. Уркварт рекрутира черкезите / адиги / срещу Русия. Изпратени били на място и разузнавачите Лонгуорт и Бел. Разпалена бил враждата на адигите против Русия: те получили пари, байрак, декларация на самостоятелност от английската разведка в Северен Кавказ. По същото време Ян Виткевич, съумял в Кабул 1973 година да подпише кротичък контракт на съветската дипломация с емира на Афганистан Дост Мохамад.3в това Британското възмездие не закъсняло – Виткевич бил погубен, мирният контракт липсващ, пробвали да отстранят и емира, само че в това не съумели.4 За похлупак – Николай I не взема заеми от Ротшилд. В първата половина от царуването му – 1826-1840 – и от никой различен. През 1841 година взима от Братя Беринг – Лондон, от Гопе и Ко- Амсердам и от Менделсон и Ко – Берлин, за железопътното строителство, само че те са съперниците на Ротшилд и те не търсят да открият финансов надзор над Русия. Тогава за надзор е потърсена война – Кримската.
С Кримската война – октомври 1853 – февруари 1856 – Русия става обект на кръстоносен поход, чиято цел е да я извади от Централна Европа, да я накара да не помни за Кавказ и Централна Азия, да ревизира Наполеоновите войни. Организатор, подстрекател и финансист на общозападната война против Русия е Англия. С Кримската война британските управляваща финансово политическа класа вкарва в решителна фаза Голяма Световна Игра против континенталния евразийски колос, който и пречи, както и в Централна Азия – Втората опиумна война против Китай. Освен Североатлантическата система в XVI-XVII в. съществуват съветската, китайска, индоокеанска и други В XIX в. към този момент били единствено северноатлантическа, съветска, китайска. Кримската война и Втората опиумна война трябвало да отстранят съветската и китайската система.5
Руският императорът става зложелател номер 1 на европейското масонство, демократичната и лявата интелигенция го засипват с обвинявания и закани, революционерите се готвят да му отмъстят. Русия стои на пътя на революционните преобразувания, диктувани от конспирационните структури. Николай Първи поддържа монархизма и легитимизма в и Европа, и в Османската империя. В 1849 година съветската войска избавя австрийския император от унгарското въстание. Пропагандата свързва в съзнанието на човечеството „ Русия = гражданска война “, само че действителността е тъкмо противоположната. „ Отдавна в Европа съществуват единствено две сили – Революция и Русия – написа Тютчев. – Тези две сили през днешния ден стоят една против друга, а на следващия ден, може би, ще се сборят. Между тях не може да има никакви споразумения и контракти. Животът за едната значи гибел за другата. От изхода на битката сред тях, най-голямата, забелязана в миналото на света, зависи вечно цялото политическо и религиозно бъдеще на човечеството. “6 С това става ясна и основната причина за ликвидирането на последните шестима съветски царе от династията Романови. За съветския цар Александър Романов, който на 1 декември 1825 година умира след огромни страдания, лекарите откриват, че е токсичен с известната бавнодействаща отрова „ Акватофана“.
Изявлението на президента Джеймс Монро в годишното му послание към Конгреса на 2 декември 1823 година е отговор на претенциите на Русия към тихоокеанското крайбрежие на юг от Аляска до 51-вия северен паралел (заявени с декрет на цар Александър I от 1821 г.), както и от желанията на европейските Велики сили от така наречен „ Свещен съюз “ да възстановят с военна мощ испанското владичество в Латинска Америка, която е в развой на извоюване на независимостта си. Доктрината „ Монро “ издига парадигмата за превъзходство на Съединени американски щати, основана идеологически на американската изключителност, първоначално с териториални искания за Куба и Тексас, и поради отводът от интервенция в отговор на апелите за поддръжка на гръцкото въстание срещу османското господство, избухнало през 1821 година
Антируски/антисъветски е и Планът „ Маршал “ (официално Програма за европейско възстановяване) – самодейност на Съединените американски щати за подкрепяне на Европа, с която американското държавно управление дава безплатна помощ от 13 милиарда $ (приблизително 130 милиарда $ днес) за възобновяване на европейската стопанска система след края на Втората международна война. Планът е в деяние в продължение на 4 години от 8 април 1948 година. Целта на Съединените щати е да се възстановят засегнатите от войната области, да се отстранен комерсиалните бариери, да се модернизира индустрията и да се възвърне икономическият разцвет на Европа като бариера пред разпространяването на комунизма. Разорена и бедстваща, Европа би станала лесна жертва на комунистическата агитация и на руското политическо нахлуване. Главното изискване за приемане на американска финансова помощ е държавните управления да показват своите планове за икономическо възобновяване и да регистрират тъкмо по какъв начин се осъществят и в кои браншове се влагат отпуснатите средства. Съветската дипломация се опълчва, защото не желае финансовата помощ да попречи на почналото създаване на система от сталинистки вид в източноевропейските страни и обвързването на техните стопански системи със руската.7
Руско-британската „ Голяма игра “
Халфорд Макиндер (1861-1947) посланик, основател на теорията за Хартланд – „сърцевината на планетата“, е прочут с фразата си за Източна Европа и населяващите я нации, която звучи по този начин: „ Който ръководи Източна Европа, ръководи Хартланд, който владее Хартланд, владее Евразия или сърцевината на така наречен Световен остров, а който владее Световния остров, ръководи света “8. Макиндер – предлага решение с прокарването на „демократичните идеали“, още след Парижката мирна конференция през 1919г. от името на английската (и американската) страна, а и като Върховен комисар на английското държавно управление и Антантата в Южна Русия. Той позволява, че Германия ще работи като самобитно копие, ориентирано срещу морските страни. Ако в ръкохватка на това „копие“ се трансформира болшевишка Русия, силата му би повишена неведнъж – елитът на имперска Русия е мощно германизиран, болшевишката гражданска война се реализира по „рецептите“ на германеца Карл Маркс. Според Макиндер, с цел да се предотврати възникването на сходна опасност на териториите на трите някогашни империи (включително Австроунгарската) следва в нововъзникналите страни от района, останал без „господари“, да бъдат прокарвани и налагани „ демократичните идеали “. Макиндер показва, че случилото се в Русия, която се трансформира от империя в болшевишка република, може да се случи и във всички останали субрегиони: „ Руските, пруските и унгарските равнини, с присъщото им доста подобие на обществените условия, са много подобаващи както за възхода на милитаризма, по този начин и за пропагандата на синдикализма. Именно с този „ двуглав орел ” (на сухопътната мощ) следва непрекъснато да се борят западните страни и острови ”.[Mackinder Democratic p. 1].9
Според английския геополитик, изходът от обстановката е обвързван с одобряването на налаганите, в това число със мощ, от морските страни демократични идеали в тези геоографски детерминирани (екс)тиранични пространства. Като в името на тази цел се позволява разчленяването на Източна Европа на три суберегиона: Германия, Русия и поясът от страни сред тях, който Макиндер счита за най-подходящия за „ определяне на демокрацията ” (тук няма по какъв начин да не отбележа, че 70 години след появяването на книгата му, същата тази зона още веднъж се оказва най-подходяща за „ налагане на демокрацията ”, редом с бурното развиване на една от характерните особености на този план – русофобията).
Според Макиндер, с цел да бъде отстранена опасността от „ международна робия ” (world-tyrannу), генерирана от първите два субрегиона (т.е. от Русия и Германия), е належащо стратегическо мислене в стопанската система и слагане на демократичните правила в основите на политиката – нещо, което той счита за присъщо най-много на Англия и Съединени американски щати. В историческа рестроспектива и в вероятност, конфликтът сред тях и Хартленда е неминуем и единствено успеха на англосаксонските сили в него би подсигурила свободата на нациите, а посредством нея – и свободата на обособения субект, както и на човечеството, като цяло.9 [Нарочницкая, Россия… с. 374]. 10
Халфорд Макиндер стартира книгата си с разбор на четирите международни войни, които съгласно него са се водели през последните четири века. Първата е конфликтът сред протестанти и католици при започване на ХVІ век, точно на територията на Централно-Източна Европа. Той твърди, че: „Големите войни в историята – имам поради международните войни, водени на всеки 100 години в течение на последните четири века, са директен или индиректен резултат от другите темпове на развиване на нациите, които не всеки път са разследване от по-голямата даровитост или сила на една нация, спрямо друга. До огромна степен, тези войни са последица от неравномерното разпределение на стратегическите запаси на планетата сред тях“ 11
След Първата международна война се случва нещо, кардинално ново: в Русия избухва гражданска война, а във войната се намесват Съединени американски щати, Германия и Австро-Унгария – някогашните господари на живеещите в района славянски нации, търпят проваляне и поражда опция светът да бъде трансфорат в „в безвредно за демокрацията пространство“ [Ibid, p. 44]. Появява се късмет източноевропейските страни да се трансфорат в „ареал на демокрацията“, каквото е и желанието на населяващите ги нации. Според Макиндер, Първата международна война избухва в Европа, в следствие от въстанието на славяните срещу германците, само че като последица от нея поражда опция, с английска и френска помощ, славяните да бъдат избавени освен от немското въздействие, само че и от това на Русия.
По-нататък английският геополитик изяснява своята метафора за „пояса от държави“ – пълноправни членове на Обществото на народите, в които вижда „единствената опция на пъкъла на земята“. Една от задачите на тази структура е „адекватното накъсване на Източна Европа“. Условно казано, поясът от нови самостоятелни страни запълва „траншеята“ сред Русия и Германия. Това надали би могло да се реализира посредством реализацията на немската идея за Централна Европа (Mitteleuropa), измежду чиито създатели в частност е и съвременникът на Макиндер – протестантският свещеник Фридрих Науман, съгласно който в тази зона следва да господства точно Германия. Макиндер обаче счита, че реализацията на този проект „би запазила взаимното съревнование сред германци и славяни и би направило невероятно постигането на дълготрайна непоклатимост. Именно Междинният пояс от страни, поддържан от външни сили в границите на Обществото на народите (ОН), ще разреши раздробяването на Източна Европа на освен това от двете „държави-системи“ (Германия и Русия). Освен това, страните от този пояс, които са почти равни по мощ, ще образуват група (алианс), която също следва да стане част от ОН [Ibid, p. 120]. Макиндер обаче е изцяло уверен, че, каквото и да се случи в „ стратегическия Хартленд ”, той би трябвало да бъде подложен под контрола на „ морските страни ”. Защото, „ който ръководи Източна Европа… ”, той в последна сметка „ доминира и в света ”.12
Поборниците за демократичните идеали оттатък Ламанша възнамеряват конфликта сред Германия и Съюз на съветските социалистически републики и втората фаза на процеса на втълпяване на „демократичните идеали“ в буферното пространство сред тях.
„Стратегията на Макиндер обслужва безконечната задача на английската политика: да не се допусне прекомерното увеличаване на която и да било континентална страна и да се попречи на хипотетичния руско-германски алианс“ [Нарочницкая, Русский… с. 175]“Версайският контракт и началото на новата геополитическа епоха“ съгласно Наталия Нарочницка, в новите конфигурации на световното опълчване, контролът над Източна Европа продължава да играе определящата роля. Днес районът още веднъж наподобява останал без „доминиращ играч“: Русия не може да го управлява, а пък Западна Европа не желае да се ангажира с това. Славянските нации получават шанса да „възприемат демократичните идеали“, само че ситуацията им ще не ще се усъвършенства.
Глобализация по съветски
Враждата на Запада към Русия е подбудена от руската геополитическа и цивилизационна задача. Тя е бариера за културно-политическата агресия на Запада на Изток. Ограничава разпространяването на демократичния публичен модел по света. А и Русия постоянно федерира към себе си голям брой страни и пази своите национални и цивилизационни ползи нации в мощен имперски блок. Русия не е районна страна, каквато е Турция в Азия.13 Русия единствено на север и на изток съответствува с естествените геополитически граници на евразийския континент, само че едвам с излаз на топлите морета на Юг и на Запад ще е геополитически приключена. За това са водени последните руско-турски войни, от които губят Руската и Австроунгарската империя, а атлантическа Англия печели под собствен надзор всички брегови пространства. Проанглийските планове вкарват Русия в самоубийствени спорове на страната на своите политически съперници и срещу своите естествени геополитически, пробвайки се на славянофилска основа да се откри в Източна Европа. Славянофилската геополитическа химера коства на Русия Царя, Църквата и Империята. Евразийски насочените болшевики избавят страната от превръщането на Русия в районна страна.
Още граф Сергей Уваров (1786 – 1855 г.) – президент на Императорската съветска академия на науките, след разбор на произхода и етимологията на западните правила „ независимост “, „ тъждество “ и „ приятелство “, формулира в контраст „ За религия, цар и родно място “ – „ същинските съветските защитни правила на православието, автокрацията и националността “. По-късно в „ Етногенеза и биосфера на Земята “ Лeв Гумильов развива тезата, че „ Евразийския Изток не е безчовечен нации в периферията на западната цивилизация, а независим и динамичен център на етногенеза, просвета, политическа история, държавно и техническо развиване. Великоруската цивилизация е учредена върху тюркско-славянската етногенеза, осъществена в географски проект като исторически алианс на Гората и Степта.14 Актуализмът на Запада е грижа на сегашния миг без връзка с традициите, и без оглед със ориста на бъдещите генерации. Пасионарността на Изтока е положителна категория, приравнена с героизма, етнически блян за безкористно съзидание в името на националната традиция “.15
В труда си „ Европа и человечество ” Николай Трубецкой написа: „ Европейската просвета не е културата на човечеството. Това е артикул на историята на една избрана етническа група ”. Трубецкой задава и доста значимия въпрос, за какво редица незападни нации, и най-много техните елити, одобряват безрезервно европейската идея за изключителност. Ето и отговора на създателя: „ Обяснението, несъмнено, се крие в хипнозата на думите… Тези, които са се поддали на пропагандата на романо-германските шовинисти, са заблудени от думи като „ човечество ”, „ всемирен ”, „ цивилизация ”, „ международен напредък ” и така нататък Всички тези думи бяха признати безусловно, а в действителност зад тях се крият напълно избрани и задоволително лимитирани понятия. Баламосваните от романо-германците „ интелигенти ” би трябвало да схванат грешката си. Трябва да схванат, че тази просвета, която им се сервира под формата на общочовешка цивилизация, в действителност е просвета единствено на една избрана етническа група на романските и немските нации. Това просветление, несъмнено, би трябвало доста да промени отношението им към културата на личните им нации и да ги накара да се замислят дали са прави, когато се пробват в името на някакви „ всемирен ” идеали да наложат на народите си една непозната просвета и да изкоренят националните им особености ”.
Ето какво се случва съгласно него с един „ мощно европеизиран ” народ: „ Изучавайки историята си, този народ я прави оценка от гледната точка на родения европеец: всичко, което опонира на европейската просвета, е зло, симптом на дребнавост и изостаналост; за най-значим миг в историята се признава този, в който е осъществено решителното превръщане към Европа; по-нататък всичко, което се взема от Европа, се счита за прогресивно, а всяко отклоняване от европейските правила – за реакционно. Постепенно народът бива приучван да презира всичко свое, своеобразно, национално ”.16
И Пьотр Савицкий в труда си „ Поворот к Востоку ” се разграничава от преобладаващия в съветския културен хайлайф мироглед за „ съвършената европейска цивилизация ” и „ дивата и изостанала азиатщина ”. Реабилитира органичното побратимяване на православните с номадите, дефинира Русия като православно-мюсюлманска и православно-будистка страна. Апологизирайки близостта на Русия с азиатския Изток, Савицкий и другите евразийците мощно се отличават от съветските славянофили. „ Да, евразийската доктрина дължи доста на славянофилството, най-много в своето сериозно отношение към Европа и в подчертаването на уникалността на съветската цивилизация. И в това време евразийците считат, че задачата на Русия напълно не се изчерпва единствено с това да води славянските нации. Още повече, че много от същите тези нации умишлено обръщат тил на Русия и държат най-много на „ европейската си еднаквост ”.17
Според изследователката Дарина Григорова „ Главната цел на евразийците е да запазят Руската империя, разширявайки я в евразийска, като я разгласят за правоприемник на Чингиз хан. Туранският мит на Трубецкой легитимира геополитическия статут на Русия – Евразия на изток. Евразийците основават опция на славянската концепция, чиито геополитически направления са на запад и на юг към Босфора, и ориентират Русия към Средния и Далечния изток. Евразийците са предшествениците на глобализацията по съветски. Неслучайно „ новите ” евразийци след 1991 година употребяват евразийската идеология, с цел да възвърнат постсъветското пространство към Руската федерация, в случай че не институционално, то стопански, културно и геополитически ”.18 За тази цел се реабилитирането на монголо-татарското господство и се възвеличава Московската Рус, тза сетка на рецензиите към Киевска Рус и европейските промените на Петър I.
Класическата школа на Хаусхофер, континенталният мироглед, регистрира духовният и метафизичният фактор в геополитиката. Англосанксонският светоглед, прагматичният, присъщ за теласократията, се интересува единствено от търговията. Главната задача на англосаксонската геополитика е да не се допусне стратегически континентален съюз към Русия. А основният идеолог на неоевразийството, Александър Дугин, приканва към основаване на свят с повече полюси, сливане на евразийското пространство (Русия, Европа и Близкият Изток) в контраст на англосаксонските страни (САЩ и Канада, Англия и Ирландия, Австралия и Нова Зеландия). Според него Западът е изгубил духовността си за сметка на стопанското благополучие. Дугин е под мощното въздействие на един от първите националсоциалистически идеолози, Хаусхофер, който създава главните теоретични постановки на Евразийската военна и геополитическа теория. Хаусхофер залага на геостратегическа ос Берлин-Москва-Токио като опция на Атлантическата харта на англосаксонския свят. При Александър Дугин дестинацията е Париж-Берлин-Москва, цялата Северноевропейската низина от Нормандия до Урал.
В изискванията на глобалистка атлантическа доминация
Победата на Запада в Студената война поставя завършек на биполярния и начало на еднополярния свят. Геополитическите спечелили – атлантизма и мондиализма – установяват универсализма от западен вид по целия свят, таласократическата ценностна система е преобладаваща на всички места.19 Главна им задача е да не се връща биполярността, да не позволява образуване на огромен геополитически блок на континентализма, сравним със силите на атлантизма, по този начин Пол Уолфовиц формулира основния принцип във военно политическата теория на Съединени американски щати. Неоевразийството не се съгласява с провалянето, търси благоприятни условия да обърне този развой отначало. Неоевразийството е единствената теоретична платформа за отричане на международната доминация на атлантизма и на неговата цивилизационна система от полезности – пазарна демократична народна власт, световна просвета на потреблението, философия на индивидуализма… Идеолог на неоевроазийството е Александр Дугин. „ От една пагубна за Русия догматическа ортодоксия (марксизма) ние преминахме към друга, не по-малко пагубна догматическа ортодоксия (хиперлибералната) ”, написа Дугин. За Дугин либерализмът синонимите на глобализацията и глобализацията по американски.20
Според Александр Панарин (1940-2003) в световния свят елитите изнудват личните си държавни управления, като реалокират капиталите си зад граница, в случай че страната не им понижи до най-малко налозите и социалните отговорности и те в действителност живеят и харчат парите си в чужбина и там образоват децата си. „ Усилията на днешните либерали са ориентирани към тоталното дискредитиране на страната. Тяхното съкровено предпочитание е тя да изчезне и да бъде сменена от обичаното им „ гражданско общество ”. Наблюдаваме една многозначителна асиметрия. Либералите-постмодернисти непрекъснато ругаят патриотизма, груповата еднаквост, културната памет и всевъзможните други пречки по пътя на модернизацията-озападняването. Но незнайно за какво на жителите на единствената свръхдържава не се не разрешава да се показват като неистови патриоти, егоистични националисти, фундаменталисти на протестантизма и на американизма. С други думи позволява им се да влязат в световния свят „ културно облечени ”, притежаващи устойчива национална еднаквост и дори явен народен нарцисизъм. А от всички останали се изисква да са се освободили от културна и цивилизационна памет ”. 21
доктор Дончо Иванов
Използвани източници:
Вернадский И.В. Политическое равновесие в Европе и Англия. СПб.: Славянская печатня, 1877. С.11.Фурсов, А.И. De Conspiratione / О Заговоре.Сборник монографий. А.И. Фурсов /сост./ М:.2016. Товарищество научных изданий КМК. 4-е изд. С. 120.Wolmar CHr. Blood, iron, end gold. How the railroads transformed the world. N.Y.: Public affairs, 2010. P.159-171.Hopkirk P. The Great Game. On secret service in Hagh Asia. L.:John Murrey, 1990/2006. P.165-174.Колонтаев К. Россия и европейский финансовый капитал в Контексте Кримской войны 1853-56 гг. М.: Классика, 2003. Т.3. С. 144.Тютчев Ф.И. Россия и Революция// Тютчев ф.и. Полное собрание сочинений и писма в 6 томах. М.: Класика, 2003, Т.3. С. 144.Дугин А. Основы геополитики. Геополитическое будущее России. Мыслить Пространством. Изд. 3-е, дополн., Москва, Аркотея-центр, 1999, С. 134.Ела ЗАДОРОЖНЮК Е. Славянският въпрос през погледа на Халфорд Макиндер, 13 Май 2020, брой 2 2020, география и геополитикаHalford Mackinder. Democratic Ideals and Reality: A Study in the Politics of Reconstruction (Classic Reprint) Paperback – August 24, 201, p. 1Наталия Нарочницкая: Россия и русские в современном мире. М., Эксмо, 2010 година, с.28Halford Mackinder. Democratic Ideals and Reality: A Study in the Politics of Reconstruction (Classic Reprint) Paperback – August 24, 201, p. 44Halford Mackinder. Democratic Ideals and Reality: A Study in the Politics of Reconstruction (Classic Reprint) Paperback – August 24, 201, p. 120Александър Дугин. Основы геополитики. Геополитическое будущее России. Мыслить Пространством.Изд. 3-е, дополн., Москва, Аркотея-центр, 1999, с. 208.Гумилёв, Лев Николаевич. // Большая российская энциклопедия, том 8, Москва, 2007, с. 155.Цветков Й. Лев Гумильов и историчната география на степна Евразия. – Проблеми на географията, 1, 2009.Трубецкой, Н. С. Европа и Человечество. Москва: Директ-Медиа, 2021. – 79 с.
17.Евразийската концепция От Петър Волгин, сп. Геополитика, оповестено на 22.05.2017 Брой 37
18.Д. Григорова, Евразийството в Русия. С., Парадигма, 2008, с.88
Евразийската концепция От Петър Волгин, сп. Геополитика, оповестено на 22.05.2017 Брой 37Александър Дугин. Основы геополитики. Геополитическое будущее России. Мыслить Пространством.Изд. 3-е, дополн., Москва, Аркотея-центр, 1999, с. 208.Фурсов, А.И. De Conspiratione / О Заговоре.Сборник монографий. А.И. Фурсов /сост./ М:.2016. Товарищество научных изданий КМК. 4-е изд. 522 с. 119.
Източник: afera.bg
КОМЕНТАРИ